Интервю с г-жа МАЛИНА КРУМОВА, председател на ДАБДП - част 2
Данните от SDIndex отново показват, че българските шофьори считат себе си за нискорискови и спазващи правилата. В същото време – оставаме на предпоследно място в ЕС по загинали по пътищата. Според Вас, има ли поле за по-ефективни мерки от досега прилаганите, с които да се търси намаляване на тежките произшествия и загиналите?
Винаги могат и трябва да се подобряват мерките. Имено това е нашето разбиране. Според представително проучване, което проведохме сред инструкторите от авто-школите, около 80% от курсистите в България взимат шофьорския си изпит от първия път. Тези данни показват, че голяма част от водачите имат необходимите знания, за да управляват превозни средства. Често в публичното пространство се изказват мнения, че водачите са много дисциплинирани, когато са в чужбина и чести нарушители, когато са в страната. И най-често решението, което се предлага е увеличаване на санкциите. Аз съм на малко по-различно мнение. Смятам, че през последните години стигнахме своебразен “таван” на санкциите, които се предвиждат по закон за редица нарушения. Дори, съпоставено с доходите на хората, бих казала, че за някои нарушения стигнахме до крайности. Същевременно все още има огромен проблем, че значителна част от наложените санкции не се събират ефективно. Смятам, че тук трябва да съсредоточим усилията си – глобите да бъдат ефективно и не по-малко важно – бързо събирани. Липсва дисциплиниращият ефект, ако бъдеш глобен днес за нарушение, което си направил преди година. Трябва времето за прилагане на наказанието да е много по-кратко и тогава ефектът ще е много по-голям. Друго нещо, което трябва да се промени е начинът, по който обследваме тежките катастрофи. От всеки такъв случай трябва да се извлича опит – да се види каква е причината, за да се предприемат мерки за предотвратяването им в бъдеще. Прекалено често се прехвърля вината на водачите. Да, има ли инцидент – със сигурност шофьорът има някаква грешка. Но дали всичко останало е сработило както трябва – дали превозното средство е било изправно, дали инфраструктурата е била в перфектно състояние, дали обезопасителните системи са сработили… Ако искаме да променим случващото се – задължително е да търсим отговори на всички тези въпроси и когато установим проблем – да го отстраняваме. Това са само няколко конкретни примера за мерки, които може да се приложат и които могат да спасят десетки или стотици животи на пътя.
Наскоро учредихте Съвет за сътрудничество с академичните среди за повишаване на пътната безопасност, което е важна стъпка в ангажирането на още заинтересовани страни. Считате ли, че в един такъв орган има място и за публично-частно партньорство?
Не съм сигурна, че точно в този орган има място за подобно партньорство, но като цяло в темата за пътната безопасност има много големи възможности за подобно сътрудничество. И ние се надяваме, че ще успеем да намерим най-ефективните форми за осъществяването му. Защото в България има десетки социално отговорни компании, които всяка година заделят сериозен бюджет за дейности, които да повишат нивото на безопасност. Искаме да влезем в пряка връзка с тях и да ги подпомогнем, когато планират в кои теми да съсредоточат усилията си, в кои региони и ако можем и ние институционално да застанем зад тях. Защото когато нещо е от полза за хората, всички трябва да обединяваме сили.
В България има активна комуникация работа по “Визия нула”, но като че ли ефектът от това е трудно осезаем в реалността. Според Вас, има ли определени политики и действия, чието приемане и прилагане ще направят страната ни истински активен участник в този стратегически проект?
„Визия нула“ е подход и приоритет за целия Европейски съюз, но за съжаление все още остава далечна цел. Можем да кажем, че смъртността по пътищата продължава да е много сериозен проблем в ЕС. Водещи страни като Франция и Италия имат по над 3 хил. жертви годишно на пътя. Незадоволителният темп на понижение е мотив за Европейската комисия да постави пътната безопасност във фокуса на мобилността. Стратегическата рамка за политиката за пътна безопасност в периода 2021-2030 г., бе публикувана през миналия месец. Експерти отбелязват, че смъртните случаи и травматизмът по пътищата в ЕС все още са неприемливо високи, като всяка седмица има около 500 смъртни случая, което би се равнявало на три самолетни катастрофи със самолет Boeing 737 всяка седмица, без оцелели на борда. В този смисъл България не е изключение, но ние имаме още повече работа. Да, през миналата година успяхме да се отделим от последното място в ЕС по брой на загиналите при пътно-транспортни произшествия, но ако не продължим да намаляваме тежките инциденти – не постигаме нищо. Трябват устойчиви мерки, които се планират с хоризонт не от няколко месеца, а за години напред.
Какво е личното Ви пожелание към шофьорите през активния летен сезон?
Пази семейството си на пътя! Това всъщност е слоганът на пътната безопасност в България за 2019 г., с който се надяваме да напомним на хората, че независимо дали семейството им е с тях в колата или не – винаги има някой, който ги очаква да пристигнат живи и здрави. Затова е толкова важно да сме по-толерантни, по-внимателни и по-отговорни на пътя. Пътната безопасност е комплексен проблем – в него влияние има както състоянието на инфраструктурата, така и техническата изправност на превозното средство и разбира се поведението и подготовката на водача. Със сигурност обаче това, което още днес всички можем да направим е да шофираме по-внимателно. И това е призивът ни, с който се надявам да стигнем до съзнанието на повече хора и да ги накараме да осъзнаят колко е важно да тръгват отпочинали на път, да поставят коланите си, да обезопасят децата в колата и да намалят скоростта.