ПЪТНАТА БЕЗОПАСНОСТ НЕ СЕ ПОСТИГА С МЕРКИ “НА ПАРЧЕ”

Г-жо Крумова, агенцията, която оглавявате, е натоварена със сериозни отговорности и очаквания по отношение на подобряването на пътната безопасност. Успяхте ли вече да очертаете приоритетните политики и действия до края на тази година и за следващата?

Нямаме никакво време за губене, така че не само, че сме начертали приоритетни дейности, но и работим в няколко конкретни направления. От една страна летния сезон започна и ние, заедно с всички други институции предприемаме действия за превенция, за да намалим инцидентите. От началото на тази година отчитахме намаление от около 10% на загиналите на пътя спрямо същия период на 2018 г. За съжаление обаче само през юни регистрирахме инциденти, които ни приближиха до данните от предходната година. Това е много тревожно, защото показва, че трябват още по-категорични действия. 
Един от основните дефицити, които имаме, е недостатъчната координация между институциите. Затова още в началото на юни инициирах заседание на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, по време на което всички институции представиха мерките, които планират за летния сезон. “Пътна полиция” съсредоточава повече екипи на натоварените пътни участия и като цяло можем да кажем, че в пъти са завишили контрола. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ осъществява засилен контрол както на тежкотоварния трафик, така и при организирани пътувания на деца и ученици през летните месеци. Агенция “Пътна инфрастуктура” декларираха, че са готови със създаване на временна организация на движение при участъците, на които ще протичат ремонтни дейности, а където това е необходимо са осигурени и обходни маршрути. Последното е много важно, защото именно участъци с ремонт, създават предпоставки от образуване на “тапи”. Хората се изнервят, стават по-агресивни, увеличават скоростта след като излязат от задръстването и това са все предпоставки за инциденти на пътя. 
Говорейки за подобряване на координацията между институциите, много важна стъпка е създаването на Национален координационен център за безопасно движение по пътищата. Тъй като имаше редица спекулации в публичното пространство по темата, искам преди всичко да подчертая, че не става въпрос нито за нова институция, нито за нов орган по пътна безопасност. Ако трябва максимално просто да опиша функциите му – това е нова организация на работа на съществуващите сили. На едно място ще бъдат ситуирани представители на всички отговорни институции, в това число и на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Целта е много по-бързо и оперативно да се реагира при всяка ситуация на пътя, а всички ангажирани институции заедно да планират действията си. И още веднъж да подчертая – за това нито ще се разкриват допълнителни щатни бройки, нито ще се разходват още средства. Основната цел е да се подобри времето за реакция и мерките по превенция. 
Друга мярка, която е много важна е пълно обследване на всички участъци с концентрация на ПТП и предприемане на действия за допълнителното им обособяване. Вече направихме инспекции с АПИ на близо 80 пътни отсечки и в момента се прави анализ на всички мерки, които трябва да се приложат на тях. 
Всичко това са малка част от оперативните неща, по които работим и които трябва да дадат резултат в краткосрочен и средносрочен период. 
По стратегическите приоритети се работи паралелно. За първи път се прави цялостен анализ на пътната безопасност в страната – изключително важно, защото за да планираме адекватни мерки трябва да имаме много ясна представа къде се намираме в момента, кои са слабите ни страни и как да ги преодолеем. Заедно с това анализираме и цялото законодателство, защото то е много комплицирано и за съжаление има случаи, в които отделни наредби и закони си противоречат. 
Разбирам, че тези действия може да звучат абстрактно на хората и може да има коментари от рода на „...пак с анализи ще се борят с черната статистика“. Но без този комплексен подход всички действия ще бъдат „на парче“ и няма да са устойчиви във времето – такава е рамката, в която следва да се работи на институционално ниво. 

2020 г. е годината в която изтича актуалната стратегия – подготвя ли се нова стратегия и какви трябва да бъдат основните приоритети в нея?

Това е другият стратегически приоритет, по който работим. Нужен ни е преди всичко анализ в какво успяхме и в какво не, за да довършим мерките от предходната стратегия и адекватно да планираме новата. И именно тук ключово значение ще има и анализът на пътната безопасност. Искаме при разработването на новата Стратегия много по-ефективно да използваме и чуждестранния опит, за което сме водили предварителни разговори със Световната здравна организация, Европейския съвет по безопасност на движението и др. организации, които да ни подпомогнат с експертиза при разработването ѝ. 

Ще има ли отчет за изпълнението на Стратегията?

Да, разбира се. Но аз не съм голям привърженик на отчетите – опитът ми в администрацията е показал, че често институциите подготвят огромни отчети с фактология за свършената работа. За мен е по-важно дали са изпълнени заложените индикатори и ако не са – защо. Трябва да извличаме опит и от успехите и от неуспехите си, за да подобряваме постоянно резултатите си. През изминалата година водещи страни в пътната безопасност като Швеция, Дания и Холандия също отчитат увеличение на жертвите. Това е още едно доказателство, че ситуацията е много динамична и не трябва нито за момент търсим начини за подобряването на безопасността, докато не постигнем и не задържим устойчиво истинската цел – нулева смъртност по пътищата. 

Докъде стигна работата по Новите закони за движението по пътищата? Успяхте ли да постигнете компромис със заинтересованите страни, които се противопоставят на новия подход с три закона вместо един?

Както по много други въпроси и тук мненията са поляризирани. Едни казват: “нека по-бързо да приемаме новите закони, защото дори да не са идеални, те са по-добри от сегашните.” Други са на мнение, че трябва да отделим повече време и да направим качествена промяна. И в двете тези има известна логика - лошото е, че често липсва системен анализ. Затова подчертах, че преди Агенцията да излезе с конкретна инициатива, искаме да сме напълно наясно каква е ситуацията в момента. И категорично да спрем промените “на парче”. Според нас е категорична необходимостта в новото законодателство да се отрази и приложи на практика промяна във философията по отношение на безопасността на движението по пътищата. Да се отчете, че крайният резултат зависи от комплекс от фактори – път, автомобил, човек – и само въздействието, включително и нормативно, върху всички тях може да доведе до значими резултати.

В актуалното издание на SDIndex има над 56 хиляди попълени въпросника – това е сериозен интерес на активните шофьори по темата за пътната безопасност и за проверка на собственото им рисково поведение. Считате ли, че има нужда от нов подход, с който и институциите да стимулират повече ответни действия от шофьорите?

Инициативата SDIndex е наистина много добра, затова и ние като институция застанахме зад нея. Мисле обаче, че не е конструктивен подобен подход –противопоставяне на това, което правят институциите и това, което правите Вие. Напротив вярвам и се надявам, че всички гледаме в една посока и имаме обща цел – намаляване на инцидентите и жертвите на пътя. Ако се опитам да погледна по-глобално на въпроса, трябва да подчертая, че един от проблемите на темата “пътна безопасност” и същевременно едно от най-хубавите неща е, че в България десетки и дори стотици хора, организации и компании са ангажирани с темата. И всеки се опитва спрямо силите и ресурсите си да прави инициативи, които да ни помогнат да подобрим ситуацията. За мен основно предизвикателство е да успеем да обединим и да координираме всички тези усилия по-ефективно и тогава всички те ще имат още по-добри резултати. Затова и основен приоритет за агенцията е да има максимално открит и постоянен диалог с представителите на неправителствения сектор и да чуваме всички мнения.