ВИЖДАЙТЕ СВЕТА ОКОЛО СЕБЕ СИ, ДОКАТО ШОФИРАТЕ – ТОВА СПАСЯВА ЖИВОТИ!

Шофьорите в големите градове поемат повече рискове

Основните фактори, свързани с рисковия профил на водачите според изследването SDIndex са: местоживеене в София или голям град, шофьорски стаж между 4 и 10 години, много малък или пък много голям годишен пробег, управление на автомобил с мощност над 180 к.с. – какво показват данните на “Пътна полиция” за съставените актове за нарушения и профила на нарушителите?

Да. София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Плевен, Благоевград, Бургас и Велико Търново са градовете с най-много установени нарушения. Към големите градове е концентриран ежедневният миграционен процес – хората от малките населени места отиват да работят в големите, или пък на лекар, в дадена институция, която се намира там, и т.н. Трафикът се засилва и това увеличава рисковете. Ако има нещо положително, то е, че заради усиления трафик скоростта е по-ниска, а при ПТП при по-ниска скорост травматизмът е с по-леки последствия за хората. Тенденцията е към ПТП с по-тежки последици, когато са настъпили извън населените места. Там скоростта е по-висока и при ПТП последствията за всички хора са по-сериозни.

За шофьорския стаж нещата не може да бъдат установени точно, защото няма как да знаем дали един човек, който има книжка от 10 години, през цялото време е шофирал и трупал опит. Но знаем, че хората в активна възраст – между 30 и 50 години – най-често попадат в ПТП. Другата тревожна информация е, че големият дял от ПТП са заради грешка или нарушение на водачите – над 90%!

В последните няколко месеца станахме свидетели на тежки ПТП, причинени или с участието на автобуси и тежки камиони – считате ли, че подобно изследване може да бъде полезно и сред тези групи шофьори?

Не просто е полезно, то е наложително! Това би било едно естествено продължение на първоначалния проект на SDI и би било в интерес на цялото общество. За 9-те месеца на тази година има над 22 000 водачи на товарни автомобили с установено от органите на „Пътна полиция” нарушение, за което им е съставен акт.  При автобусните шофьори установените нарушения са повече от 1200.

Считате ли, че подобни проекти могат да изпълняват превантивна роля за намаляване на рисковото поведение зад волана?

През 2018 г. има тенденция към нарастване на установените нарушения по българските пътища. До края на септември съставените актове са над 200 000 при 197 000 за същия период на 2017 г. Наказателните постановления са над 177 000 до момента при 164 000 през миналата – това са над 13 000 нарушения повече.

Всичко, което може да помогне да осъзнаем, че със собственото си поведение превръщаме пътищата в опасно място, е от полза. Считам за положително, когато изводите, анализите на институциите се потвърдят от независим източник, какъвто е изследването Индекс за безопасно шофиране. Защото много хора са развили недоверие към това, което институциите казват, считат го за манипулация. А когато в процеса участват и други заинтересовани страни, както е случаят с изследването SDIndex – тогава има връщане на доверието, има отразяване в медиите и популяризиране на проблематиката, поднесена в по-лека и разбираема форма. Ние действително боравим със специфична терминология и понякога нашият изказ може да остане неразбран. Но ето, че имаме това партньорство, в което можем да обединим информацията, знанията и усилията си и да постигнем по-добър ефект. „Пътна полиция” разполага с огромен и полезен масив от данни и той може да се използва за анализ и сравнение с данни от изследвания като SDIndex. В лично качество съм много удовлетворена, защото резултатите подкрепят независимо нашите изводи. Сходните данни и изводи от изследването и от нашата статистика показват, че това е един надежден инструмент за наблюдение и анализ на поведението на шофьорите. 

Какво бихте казали в заключение, ако трябва да отправите едно важно послание към българските шофьори?

Когато шофират, да са концентрирани, за да реагират адекватно. Може би е необходимо да уточня какво имам предвид. Хората шофират с голяма доза автоматизъм – това за тях е, като да си измият зъбите сутрин. Но рядко някой си спомня нещо от процеса – колко паста е сложил, колко време е продължило това и т.н.  В същото време в съзнанието му на преден план са съвсем други неща – лични проблеми, професионални предизвикателства… А при шофирането този автоматизъм е рисково поведение, защото реакцията е по-бавна или прибързана и често неадекватна. Най-добрият начин да се преодолее това, е, ако човек гледа на шофирането като на нещо, което е различно всеки ден, дори във всяка една минута. Така че – виждайте света около себе си, докато шофирате – това спасява животи!