ДОКЛАДЪТ ОТ SDINDEX СТАВА ЧАСТ ОТ ОБУЧИТЕЛНАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА ИЗПИТВАЩИТЕ НОВИТЕ ШОФЬОРИ

Много от сериозните рискове по българските пътища са функция от неуменията на водачите. Предвиждате ли нови изисквания, които да бъдат покривани от авто-школите, за да бъдат компенсирани тези дефицити?

Нека разгледаме процеса на обучение първо от гледна точка на теорията. От близо две години работи системата за проверка на теоретичните изпити. Тя е успешна система – дори и ако някои казват, че се продават книжки, аз отговарям: “Продавали са се!” Въвеждането на т. нар. бели стаи пресече опитите за преписване и “диктуване” на отговорите. Не че такива опити не се правят – миналата седмица отново хванахме подобна схема в Хасково. В момента основните опити за измами са свързани с явяването на изпити на подставени лица, които визуално приличат на даден курсист. Това обаче не им се удава, защото техническата система при влизане в изпитните помещения има лицево разпознаване и елиминира тези опити. Системата е много сигурна и вероятността за подобна измама е едно на един милион, а в следващите седмици предстои да бъде въведена нейна усъвършенствана версия, която е с достъп до бази данни на МВР и този показател ще стане още по-добър. 

А как стоят нещата по отношение на практическата част от обучението?

Напоследък, със засилването на контрола и стриктното прилагане на критериите при изпита, зачестяват случаите на курсисти, които не успяват да го вземат. Следва инструкторите да се замислят върху това дали осигуряват адекватен учебен процес. Ние не можем да влезем във всяка школа и всеки учебен център, но при сигнали и нарушения действаме безкомпромисно. Миналата година, за пръв път в историята на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” бяха прекратени разрешителните на немалък брой школи, за които имаше сигнали за нередности в провеждането на курсовете. Със съдействието на МВР и НАП успяхме да установим тези нарушения и ги затворихме. Този пазар дълго време е действал в условията на слаба регулация и са се натрупали доста проблеми. Ние сме подготвили промени в методиката за практическо обучение и ще ги предложим, като очаквам сериозен отпор от бизнеса, но вярвам, че с дискусия ще постигнем общо мнение.
Следва да отбележим нещо много тревожно, което е свързано с практическото обучение. Едва ли някъде другаде в Европа има случаи, в които родители дават подкупи на инструктори и изпитващи, за да вземат децата им шофьорските си изпити, без да са подготвени! Навсякъде в Европа хората плащат за допълнителни часове и специализирани курсове, за да се усъвършенстват и да са сигурни зад волана, а при нас е обратното. Трябва да променим този начин на мислене, защото той е опасен за всички.  

Насочихте разговора към психологията и народопсихологията. Към МТИТС работи звено транспортни психолози. Какви са техните основни заключения, свързани с поведението на българските шофьори?

Без да се опитвам да отклоня въпроса Ви, ще го насоча първо към една важна промяна, която предвиждаме. Подготвяме нова методика за обучение на изпитващите. В новата програма има значителен обем съдържание, ориентирано към педагогическия подход – напр. изпитващите ще изучават “Психология на общуването” и “Анатомия на човешките отношения”. Това е много важна промяна, защото у нас е прието и се счита за нормална практика човек да се яви със страх на шофьорски изпит. Искаме да променим тази нагласа, защото това пречи на хората да покажат своите реални умения на самия изпит. В материалите за подготовка за изпита на изпитващите сме включили и доклада “Индекс за безопасно шофиране” – считам, че можете да го отбележите като един от успехите на проекта. 

Благодаря Ви за тази висока оценка! Все пак, има ли някакъв отговор на въпроса – защо българите са склонни да нарушават правилата по пътищата, едновременно с това им липсват умения и са склонни да дават подкупи на инструктори и изпитващи?

Едва ли някой може да отговори кратко и еднозначно на този въпрос. Според мен, има базов проблем с респекта към правилата – защо българите карат дисциплинирано навсякъде в Европа, а тук съзнателно нарушават правилата?! Страхът от санкцията в действителност се оказва дисциплиниращ фактор. В България всички се възмущават от корупцията, но ако са в нарушение, изведнъж нямат нищо против да предложат подкуп, за да се разминат с по-лека санкция или изобщо да не бъдат санкционирани. Личното ми мнение е, че тези проблеми трябва да се решават първо в семейството – хората правят това, което са виждали да правят най-близките им. 
Другият важен фактор е обучението по темата за пътната безопасност в училищата. С десетилетия този толкова важен елемент от социализацията на човека се неглижира в учебната програма. Водят се едни проформа обучения в часа на класния ръководител. Не искам да омаловажавам ролята на учителите, но не всички имат тези знания и умения да научат учениците на пътна безопасност. Затова, след дълги дискусии, ние с колегите от Министерството на образованието и науката стигнахме до общо съгласие, че това обучение трябва да започне от първи клас и така да се обучават учениците, че да им стане интересно. Някои средни училища вече са започнали по собствена инициатива да организират много интересни мероприятия – съвсем скоро предстои състезание по пътна безопасност между три български и едно румънско средно училище. Това мотивира децата да изграждат знания и умения по темата. Много подходящ за практиката в този тип обучения е френската система. Там всеки етап от обучението – детска градина, основно училище, средно училище – се легитимира с два сертификата в съответната диплома или свидетелство. На шофьорски курсове човек може да се запише, ако притежава необходимите сертификати по пътна безопасност. Тези часове не са задължителни, но без тях няма как да вземеш шофьорска книжка и ако са пропуснати – на 17-годишна възраст всеки кандидат-шофьор трябва да премине ускорен курс. 
Докато сме още по темата с обучението, с г-жа Крумова сме си поставили още една обща задача – как се обучават инструкторите. Това е много важен въпрос, по който в момента няма единни и категорични критерии. Ние ще настояваме висшите учебни заведения, които в момента предлагат този тип образование и квалификация, да имат еднакви критерии. 

Според Вас, ако трябва да посочим три най-належащи промени в Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му – кои биха били те?

На първо място – усъвършенстване на методиката за обучение на бъдещи шофьори и поставяне на действаща бариера пред опитите за неправомерно преминаване през практическия изпит. На второ място поставям регулацията на сервизите. Вече казах защо, но следва да допълня, че тук е и ключът към техническите прегледи и допускането на неизправни автомобили по пътищата. От 2017 г. непрекъснато работим за усъвършенстване на техническия контрол и постигнахме реални резултати. На трето място, новият закон ще разпредели по-ясно задълженията между отговорните министерства – МВР, МТИТС и МРРБ. Това ще ни даде по-ясни правомощия, най-вече по отношение на контрола върху тежкотоварния трафик, защото до момента той беше малко размит. Сега вече ще е по-ясна отговорността на всяка институция. МВР вече направиха проучване и карта на най-невралгичните точки и там могат да бъдат насочени координираните ни усилия. Постепенно нещата ще си дойдат по местата, защото законът ще задължи всички ни да действаме. SDIndex действително може да бъде много полезен инструмент в програмата ни за действие и се надяваме, че заедно ще продължим по този успешен път.